Прекъсване на цикъла: Разбиране на двупосочната връзка между инсулиновата резистентност и затлъстяването
Много от нас са били учени на една проста история: яж твърде много, напълней и в крайна сметка развий инсулинова резистентност, която може да доведе до диабет тип 2. Но какво ако този разказ не е просто прекалено опростен – а е и фундаментално погрешен? С по-задълбочено изследване на метаболитното здраве откриваме, че връзката между инсулиновата резистентност и затлъстяването е много по-сложна и двупосочна, отколкото сме смятали досега.
Традиционната мъдрост е обърната наопаки
В продължение на десетилетия медицинската общност популяризира идеята, че затлъстяването причинява инсулинова резистентност. Историята изглеждаше интуитивна: излишната телесна мазнина, особено висцералната мазнина около органите, създава възпаление и нарушава нормалното действие на инсулина.
Въпреки това, убедителни доказателства предполагат, че може би сме разглеждали тази връзка от грешната гледна точка. Ами ако инсулиновата резистентност не е само последствие на затлъстяването, а често основен причинител?
Когато развием инсулинова резистентност, панкреасът компенсира, като произвежда повече инсулин, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Този повишен инсулин – хиперинсулинемията – е проблемен, защото инсулинът е основно анаболен хормон, който стимулира складирането на мазнини и блокира тяхното изгаряне. С други думи, високите нива на инсулин правят почти невъзможно за тялото да достъпва и използва складираните мазнини, което създава това, което наричам "капан за мазнини".
Капанът на хиперинсулинемията
Ето какво се случва в този метаболитен капан:
- Развива се начална инсулинова резистентност (често заради прекомерна консумация на рафинирани въглехидрати и захари)
- Панкреасът увеличава производството на инсулин, за да компенсира
- Хронично повишените нива на инсулин правят почти невъзможно използването на складирани мазнини за енергия
- Тялото възприема енергиен дефицит, въпреки че има изобилие от складирана енергия
- Усещането за глад се засилва, което води до по-голяма консумация на храна
- Настъпва покачване на тегло, което може допълнително да влоши инсулиновата резистентност
Това създава порочен кръг. Колкото по-инсулиново резистентен ставате, толкова повече инсулин произвежда тялото ви, което прави все по-трудно изгарянето на мазнини и все по-лесно тяхното складиране. Това не е въпрос само на воля или калории – а на объркани хормонални сигнали.
При много хора хиперинсулинемията предхожда значителното покачване на тегло. Това обяснява защо някои хора с нормален ИТМ все пак имат изразена инсулинова резистентност (понякога наричанa "метаболитно затлъстели с нормално тегло"), докато други със затлъстяване могат да поддържат относително нормална инсулинова чувствителност.
Прекъсване на цикъла чрез метаболитна интервенция
Разбирането на тази двупосочна връзка променя нашия подход към лечението. Да кажем на човек с хиперинсулинемия просто да "яде по-малко и да се движи повече" без да се адресира основната инсулинова резистентност е като да кажем на човек със счупен крак да тича по-бързо.
По-ефективни подходи включват:
Диетични промени:
- Намаляване на рафинираните въглехидрати и добавените захари
- Приоритизиране на протеини и здравословни мазнини
- Обмисляне на хранене с ограничено във времето хранене за подобряване на инсулиновата чувствителност
Целеви упражнения:
- Включване на силови тренировки за изграждане на мускули (основен участник в усвояването на глюкозата)
- Добавяне на зонa 2 кардио за подобряване на митохондриалната функция и инсулиновата чувствителност
Медикаменти (където е подходящо):
- GLP-1 агонисти не само намаляват апетита, но и могат да подобрят инсулиновата чувствителност
- Метформин намалява производството на глюкоза в черния дроб и може да понижи нивата на инсулин
Ключовата идея е, че трябва да прекъснем цикъла на хиперинсулинемия, за да се постигне устойчиво отслабване. Когато нивата на инсулин спаднат, тялото най-накрая може да достъпи складираната енергия, да намали неправилните сигнали за глад и да насърчи изгарянето на мазнини.
Преосмисляне на подхода към метаболитното здраве
Тази двупосочна връзка между инсулиновата резистентност и затлъстяването изисква да преосмислим подхода си към метаболитното здраве. Вместо да се фокусираме изключително върху отслабването като основна цел, трябва да насочим усилията си към основната метаболитна дисфункция – конкретно инсулиновата резистентност.
С подобряването на инсулиновата чувствителност отслабването често става много по-лесно и постижимо. Това е промяна на парадигмата – от модела "калории навън, калории навътре" към по-нюансиран хормонален модел на затлъстяването.
За много хора, които се борят с контролиране на теглото, тази гледна точка дава надежда. Техните трудности може да не произтичат от липса на дисциплина, а от фундаментална метаболитна дисфункция, която може да бъде повлияна чрез целенасочени интервенции.
Пътят напред изисква персонализиран подход, който разпознава сложната, двупосочна връзка между инсулиновата резистентност и затлъстяването. Като прекъснем цикъла на хиперинсулинемията, можем да отключим не само отслабване, а и истинско метаболитно здраве.
Източници:
Ludwig DS, Ebbeling CB. The Carbohydrate-Insulin Model of Obesity: Beyond "Calories In, Calories Out". JAMA Intern Med. 2018;178(8):1098–1103.
Corkey BE. Diabetes: Have We Got It All Wrong? Insulin hypersecretion and food additives: cause of obesity and diabetes? Diabetes Care. 2012;35(12):2432-2437.
