Като човек, дълбоко потопен в науката за метаболитното здраве, започнах да осъзнавам, че възпалението не е просто симптом, а често е движеща сила зад метаболитните заболявания, особено диабета. Разбирането на възпалителните маркери в кръвните изследвания не е само за изследователи – това е важно знание за всеки, който иска да поеме контрол върху собственото си здраве.
Остро срещу хронично възпаление: Да познаем разликата
Самото възпаление не е по същество нещо лошо. Всъщност острото възпаление е жизненоважен защитен механизъм. Когато си порежете пръста или хванете настинка, тялото ви стартира възпалителен отговор, за да излекува раната или да се бори с инфекцията. Този тип възпаление е локализирано, временно и всъщност полезно.
Хроничното възпаление обаче е съвсем различна история. Това е нискостепенно, постоянна възпаление, което може да тлее в тялото ви с години или дори десетилетия. За разлика от острото възпаление, което се проявява с явни симптоми като подуване или треска, хроничното възпаление често работи тихо, причинявайки щети по кръвоносните съдове, панкреаса и други органи. Именно този тип възпаление е тясно свързан с инсулинова резистентност, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.
Както често подчертавам с моите пациенти, разбирането на тази разлика е от решаващо значение — искаме да запазим полезния остър възпалителен отговор, като същевременно разпознаваме и адресираме хроничното възпаление, преди да доведе до метаболитна дисфункция.
Ключови кръвни маркери, които разкриват възпаление
При преглеждане на лабораторни резултати се фокусирам върху няколко ключови маркера, които могат да помогнат за разпознаване на подлежащо възпаление:
Високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP)
Може би най-ценният възпалителен маркер в контекста на метаболитното здраве е високочувствителният С-реактивен протеин или hsCRP. За разлика от стандартния CRP, който основно открива значими възпаления от инфекция или травма, hsCRP може да засече финни нива на възпаление, които могат да сочат метаболитни нарушения.
- Оптимален диапазон: Обикновено търся стойности под 1.0 mg/L
- Гранична тревога: 1.0-3.0 mg/L
- Висок риск: Над 3.0 mg/L
Постоянно повишен hsCRP се свързва силно с инсулинова резистентност и повишен риск от развитие на диабет тип 2. Особено ценното на hsCRP е, че често може да засече възпаление години преди метаболизмът на глюкоза да покаже очевидни нарушения в стандартните тестове.
Скорост на утаяване на еритроцитите (ESR)
ESR измерва колко бързо червените кръвни клетки се утаяват на дъното на епруветка. При възпаление определени протеини в кръвта карат червените кръвни клетки да се слепват и да падат по-бързо.
-
Нормални стойности според възраст и пол:
- Мъже под 50: 0-15 mm/ч
- Мъже над 50: 0-20 mm/ч
- Жени под 50: 0-20 mm/ч
- Жени над 50: 0-30 mm/ч
Въпреки че е по-малко специфичен от hsCRP, повишеният ESR може да даде допълнително потвърждение за системно възпаление, което потенциално допринася за метаболитни нарушения.
Фибриноген
Фибриногенът е протеин, произвеждан от черния дроб, който помага на кръвта ви да се съсирва. Той е и острофазов реагент, което означава, че нивата му се покачват при възпаление.
- Нормален диапазон: 200-400 mg/dL
Повишеният фибриноген не само индикира възпаление, но също така увеличава вискозитета на кръвта и риска от съсирване — фактори, които повишават сърдечносъдовия риск при хора с метаболитни нарушения.
Тълкуване на резултатите: Повече от едно число
Един от най-честите митове, на които попадам, е вярването, че едно единствено измерване на възпалителен маркер дава категорична информация. Това просто не е така. Ето какво трябва да имате предвид:
-
Контекстът има значение. Остра болест, наскоро интензивно физическо натоварване или дори лош сън в нощта преди изследването могат временно да повишат възпалителните маркери.
-
Тенденциите са по-важни от отделните показания. Препоръчвам проследяване на тези маркери във времето, вместо да се фиксирате върху едно измерване.
-
Множеството маркери разказват по-добра история. Когато и hsCRP, и ESR, и фибриноген са повишени, това дава по-силни доказателства за клинично значимо възпаление, отколкото всеки един маркер самостоятелно.
-
Не показват къде и защо. Повишените възпалителни маркери показват наличие на възпаление, но не и неговото местоположение или причина. Често е необходимо допълнително изследване.
За хора с преддиабет или диабет наблюдението на тези възпалителни маркери може да бъде особено ценно. Намаляването на възпалението с промяна в начина на живот често води до подобряване на инсулиновата чувствителност дори преди да има промени в традиционните маркери като кръвна захар на гладно или HbA1c.
Заключение: Използване на възпалителните маркери като ориентир за вашето метаболитно здраве
Връзката между възпалението и диабета е двупосочна — възпалението може да допринесе за развитието на диабет, а диабетът може да увеличи възпалението. Проследявайки възпалителните маркери и предприемайки мерки за справяне с хроничното възпаление, може да спрете или дори да обърнете този порочен кръг.
Ако вашите възпалителни маркери са повишени, фокусирайте се върху доказано работещи стратегии за намаляване на възпалението: приоритизирайте съня, включвайте редовна умерена физическа активност, елиминирайте ултрапреработени храни и обмислете противовъзпалителен модел на хранене като средиземноморската диета. За някои хора режими с периодично гладуване също могат да имат мощни противовъзпалителни ефекти.
Не забравяйте, че тези маркери, макар и ценни, са само една част от пъзела на вашето метаболитно здраве. Те трябва да се тълкуват заедно с други показатели и, най-важното, спрямо това как всъщност се чувствате и функционирате.
Източници:
-
Pradhan AD, Manson JE, Rifai N, Buring JE, Ridker PM. C-reactive protein, interleukin 6, and risk of developing type 2 diabetes mellitus. JAMA. 2001;286(3):327-334.
-
Donath MY, Shoelson SE. Type 2 diabetes as an inflammatory disease. Nat Rev Immunol. 2011;11(2):98-107.
