Скритите химикали, които ни правят дебели: Разбиране на обесогените и риска от диабет

А какво ще кажете, ако ви кажа, че борбата ви с теглото и кръвната захар не се дължи изцяло на волята ви или само на хранене и физически упражнения? Скорошни революционни изследвания разкриват, че определени химикали в нашата ежедневна среда – наречени обесогени – буквално програмират телата ни да качват тегло и да развиват метаболитни нарушения, включително диабет. Това не е научна фантастика; това е документирана наука, която променя всичко, което мислехме, че знаем за епидемиите от затлъстяване и диабет.

Какво са обесогените и защо хората с диабет трябва да се интересуват?

Обесогените са химикали в нашата среда, които директно насърчават натрупването на мазнини и метаболитни нарушения чрез множество биологични механизми. Те са подгрупа на ендокринно-нарушаващите химикали (EDCs), които пречат на нашата хормонална система – същата, която регулира кръвната захар, инсулиновата чувствителност и складирането на мазнини.

Ето защо обесогените са особено тревожни за всеки, който се притеснява за диабета:

• Те нарушават инсулиновото сигнализиране, като правят клетките по-устойчиви на ефектите на инсулина
• Повреждат митохондриите – клетъчните "електроцентрали", които изгарят глюкоза за енергия
• Увеличават броя и размера на мастните клетки, особено опасната висцерална мазнина
• Провокират възпаление и оксидативен стрес – основни двигатели на диабет тип 2
• Променят регулацията на апетита в мозъка, увеличавайки жаждата за нездравословни храни

Според изследване, ръководено от д-р Роб Лустиг и 44 съавтори, публикувано в Biochemical Pharmacology, обесогените могат да бъдат причина за 15-20% от проблема със затлъстяването – а ефектите им върху метаболитното здраве се разпростират много отвъд числото на кантара.

Може би най-тревожното: много обесогени са "вечни химикали," които остават в околната среда и нашите тела десетилетия наред. Едно излагане не влияе само на вас – то може да засегне децата ви, внуците, дори правнуците ви чрез епигенетични промени, които променят начина, по който гените се изразяват през поколенията.

Как обесогените саботират вашия метаболизъм

Разбирането как действат обесогените помага да си обясним защо справянето с диабета става все по-трудно въпреки по-високото ниво на осъзнаване на традиционните рискови фактори. Тези химикали не добавят просто калории – те основно препрограмират начина, по който тялото ви обработва енергията.

Отвличат вашите хормонални рецептори: Обесогените се свързват с важни рецептори из цялото тяло, включително инсулинови, естрогенови и PPAR-гама (главен регулатор на създаването на мастни клетки). Когато тези химикали заемат местата в тези рецептори, изпращат фалшиви сигнали за трупане на мазнини и инсулинова резистентност.

Повреждат вашите клетъчни електроцентрали: Митохондриите са отговорни за изгарянето на глюкоза и мазнини за енергия. Обесогените увреждат митохондриалната функция, намалявайки способността ви да изгаряте калории ефективно. Забележително е, че средната телесна температура е намаляла с половин градус през последните 25 години – вероятно отразявайки този широко разпространен митохондриален дисфункционализъм. За хора с диабет това означава още по-голяма трудност да поддържат здравословни нива на кръвната захар.

Увеличават броя на мастните клетки: За разлика от обичайното наддаване на тегло, при което се уголемяват съществуващите мастни клетки, някои обесогени увеличават общия брой мастни клетки в организма. Това е особено проблемно, защото веднъж създадени, мастните клетки не изчезват – те могат само да се свият. Най-уязвимият период е по време на феталното развитие и първите две години от живота, когато мастните клетки се делят активно.

Променят мозъчната ви химия: Обесогените влияят на системата за възнаграждение в мозъка, увеличавайки жаждата и правейки по-трудно устояването на храни с високо съдържание на захар и мазнини – точно това, което хората с диабет трябва да избягват.

Къде се крият тези химикали?

За съжаление, обесогените са практически навсякъде в съвременния живот. Ето най-често срещаните източници:

В кухнята ви:

• BPA в лигавиците на консервни кутии и пластмасови съдове
• PFOA и PFAS в съдове с незалепващо покритие (тефлон)
• Фталати в опаковки и съдове за съхранение от пластмаса
• Пестициди като глифозат (Roundup) върху конвенционално отглеждани продукти
• Хранителни добавки, консерванти и емулгатори в преработени храни
• Изкуствени подсладители като аспартам, сукралоза и, изненадващо, дори стевия и монашески плод

В дома ви:

• Пожароустойчиви химикали в матраци, мебели, електроника и бебешки дрехи
• Частици от въздушното замърсяване, които влизат през прозорците
• Замърсена чешмяна вода

В банята ви:

• Парабени в козметиката, особено в червилата
• Множество химикали в конвенционалната козметика и продукти за лична хигиена

В околната среда:

• Дизелови изпарения и частици, особено близо до магистрали
• Пасивно пушене
• Термо-хартиени разписки (BPA се прехвърля върху кожата)

Дори в "здравословни" храни:

• Излишък на фруктоза (която насърчава трупането на мазнини отвъд калорийното й съдържание)
• Арсен и кадмий в някои какаови продукти
• Остатъци от пестициди върху конвенционални плодове и зеленчуци

Шокиращата истина за изкуствените подсладители

За хората с диабет това разкритие е особено важно: изкуствените подсладители са обесогени. Много хора преминават към диетични напитки и продукти без захар, мислейки си, че правят по-здравословен избор за регулиране на кръвната захар. Но изкуствените подсладители – включително аспартам, сукралоза, а дори и натурални алтернативи като стевия и монашески плод – могат да нарушат метаболизма и на практика да насърчат точно състоянията, които трябва да предотвратят.

Тези подсладители променят чревния микробиом, влошават глюкозната толерантност и могат да увеличат желанието за сладки храни. За диабетна грижа водата, неподсладеният чай и кафето са далеч по-добър избор от всякакви напитки с изкуствени подсладители.

Как да се предпазим – и ние, и бъдещите поколения

Въпреки че проблемът с обесогените изисква мащабни решения – по-добра регулация и тестване на химикали преди да достигнат потребителите – има много неща, които можете да направите веднага за да намалите излагането си:

В кухнята:

1. Избирайте био продукти, когато е възможно, особено от т. нар. “мръсна дузина” (храни с най-високи остатъци от пестициди)
2. Заменете съдовете с незалепващо покритие с такива от неръждаема стомана, чугун или керамика
3. Избягвайте консервирани храни или избирайте кутии без BPA; предпочитайте стъклени буркани
4. Съхранявайте храната в стъклени или метални съдове, а не в пластмаса
5. Никога не затопляйте храна в пластмасови съдове в микровълнова фурна
6. Хранете се с истински, непреработени храни, вместо с продукти с дълги списъци от съставки
7. Премахнете напълно изкуствените подсладители
8. Намалете консумацията на захар и фруктоза

В целия дом:

1. Използвайте висококачествени филтри за въздух и вода
2. Избирайте мебели и матраци без пожароустойчиви химикали, когато е възможно
3. Не живейте близо до магистрала, ако имате избор
4. Избягвайте излагане на пасивно пушене
5. Поддържайте добра хидратация, за да подпомогнете изхвърлянето на химикали от организма

Лична грижа:

1. Избирайте простички продукти за лична грижа с минимален брой съставки
2. Проверявайте продуктите в сайта на Environmental Working Group (EWG) за рейтинги за безопасност
3. Избягвайте продукти, съдържащи парабени и фталати
4. Отказвайте термо разписки или ги пипайте възможно най-малко

Особено важно за бременните жени:

Тъй като феталното развитие и първите две години са най-уязвимият период, бременните и новите майки трябва да бъдат особено внимателни:

• Не пушете и избягвайте напълно пасивното пушене
• Ограничете захарта и избягвайте изцяло изкуствените подсладители
• Избягвайте всички газирани напитки, както обикновени, така и диетични
• Яжте био, когато е възможно
• Използвайте стъклени бебешки шишета, никога пластмасови
• Избирайте бебешки дрехи от био памук без огнеупорни химикали

Запомнете: излагането по време на бременност не влияе само на вашето бебе – може да засегне и внуците и правнуците ви чрез епигенетични промени, които продължават поне четири поколения напред.

Пътят напред: от изследвания към действия

Преломните изследвания, публикувани от д-р Лустиг и колеги, отбелязват повратна точка. Тяхната трилогия от публикации установява не просто корелация, а причинно-следствена връзка – доказвайки категорично, че тези химикали причиняват затлъстяване и метаболитни нарушения. Те дори са разработили лабораторни тестове за затлъстяване, с които може да се провери дали даден химикал е обесоген преди да излезе на пазара.

Технологията за опазване на общественото здраве съществува. Това, което липсва, е политическата воля и регулаторната рамка. За разлика от лекарствата, които минават през строги тестове, индустриалните химикали навлизат в околната среда без значима оценка от FDA, EPA или USDA. Химическата индустрия получава “свободен пропуск” от десетилетия, докато нашето метаболитно здраве се влошава.

Нуждаем се от системна промяна:

• Задължително тестване на химикалите преди пускане в околната среда
• По-строги регулации на EPA за околните замърсители
• Изисквания за безопасност на химикалите, подобни на стандартите за лекарства
• По-добър мониторинг и наблюдение на нивата на обесогени в населението

Като отделни лица можем да изискваме тези промени, като се свързваме с избраните представители, подкрепяме организации, заставащи за химическа безопасност, и гласуваме с портфейла си, избирайки продукти на компании, ангажирани да елиминират вредните химикали.

Какво означава това за превенцията и управлението на диабета

Обесогените представляват липсващото парче от пъзела на диабета. Те помагат да разберем защо случаите на диабет продължават да се увеличават въпреки по-голямата осведоменост за диетата и упражненията. Обясняват защо някои хора развиват диабет, въпреки че уж правят всичко “правилно”, а други остават здрави въпреки вредните си навици.

За хора с диабет или преддиабет намаляването на излагането на обесогени няма да замести лекарствата, диетата или упражненията – но ще премахне скритите препятствия пред метаболитното здраве. Всяка пластмасова кутия, която замените със стъклена, всяко био-зеленчук, който изберете, всеки изкуствен подсладител, който пропуснете – това е стъпка към по-добър контрол на кръвната захар и по-малко възпаление.

Не става дума за съвършенство – пълното избягване на обесогените е невъзможно в съвременния свят. Въпросът е да сме осъзнати и да ги намаляваме. Малките промени с времето се натрупват и осигуряват значителна защита – не само за вас, но и за бъдещите поколения.

Епидемиите от затлъстяване и диабет не се дължат само на лични избори – те са резултат и от излагането ни на химикали, които правят здравословния метаболизъм все по-труден. Като разбираме обесогените и действаме – лично и обществено – можем да започнем да обръщаме тенденцията при тези опустошителни хронични заболявания.

Източници

1. Heindel, J. J., Howard, S., Agay-Shay, K., Arrebola, J. P., Audouze, K., Babin, P. J., Barouki, R., Bansal, A., Blanc, E., Cave, M. C., Chatterjee, S., Chevalier, N., Choudhury, M., Collier, D., Connolly, L., Coumoul, X., Galatry-Bouju, F., Gil, A., Gustafsson, J. Å., Hebert, J., … Lustig, R. H. (2022). Obesity II: Establishing causal links between chemical exposures and obesity. Biochemical Pharmacology, 199, 115015.

2. Lustig, R. H., Collier, D., Kassotis, C., Roepke, T. A., Kim, M. J., Blanc, E., Barouki, R., Bansal, A., Cave, M. C., Chatterjee, S., Choudhury, M., Gilbertson, M., Lagadic-Gossmann, D., Howard, S., Lind, L., Tomlinson, C. R., Vondracek, J., & Heindel, J. J. (2022). Obesity I: Overview and molecular and biochemical mechanisms. Biochemical Pharmacology, 199, 115012.